Архитект
Мария Горанова
Основател и водещ архитект на A VISION
Лична история
Професионалният ми път обединява проектиране, ръководство на екип и собствен опит като възложител. Този опит определя начина, по който работя и до днес — с внимание към идеята, бюджета и реалното изпълнение.
Защо станах архитект?
Обичам да си спомням как архитектурата се появи в живота ми – много рано, когато открих таланта си да рисувам. Рисувах почти денонощно. Обожавах Микеланджело и вечер заспивах с албум с негови творби до себе си. Рисувах, защото мечтаех някой ден да стана толкова добра колкото е бил той.
Как се формирах като архитект?
Научих на занаята в процеса на работа, още в началните години на моя професионален път.
Имам личен ценен навик, който е моя отличителна черта – когато работя над поставена задача, първо я решавам по един начин. След това я обръщам „с главата надолу“ и търся поне още един вариант, това е някакъв вид непримиримост с баналните рамки. Не приемам първото решение за окончателно само защото работи.
Този начин на мислене и днес е в основата на работата ми като архитект. Много често именно вторият поглед към задачата ме отвежда до решението, което иначе не бих видяла.
Защо създадох A VISION?
A VISION се появи през 2010 г. съвсем естествено – като следваща стъпка по моя професионален път. Вече имах опит, собствен поглед към архитектурата и все по-ясна представа за начина, по който искам да работя.
Когато станах и възложител
През 2012 г. станах едновременно проектант, възложител и проектен мениджър на мой собствен проект – малка многофамилна жилищна сграда от 650 кв.м.
Този опит изцяло промени начина, по който проектирах дотогава. Когато се поставих на мястото на възложителя, който трябва действително да построи сградата с конкретен бюджет, картината се промени. Всяко решение вече имаше не само архитектурна, но и съвсем реална цена и последици при изпълнението.
Започнах да гледам на проекта не само като архитект, а и като човек, който трябва да го реализира. С натрупването на опит този поглед става все по-силен – днес ми е трудно да отделя добрата архитектура от начина, по който тя ще бъде построена и ще работи в реалността.
Как работя с клиентите си?
Преди да се включат колегите, сме само аз и клиентите. Независимо от проекта, започвам със слушане и много въпроси. Искам да разбера какво си представят, какво е важно за тях и какво стои зад желанията им.
След това се опирам на опита и интуицията си. Разработвам първото решение и го обсъждаме. После поглеждам задачата от друга страна — търся различен подход, който може да разкрие възможност, останала незабелязана в началото.
Не приемам първото работещо решение за окончателно. Ако усещам, че нещо още не е на мястото си, продължавам да търся. Обсъждаме вариантите и постепенно стигаме до решение, в което желанията на клиентите и моята професионална преценка се срещат.
За мен проектът е завършен, когато всяко решение има своето място и мога уверено да застана зад цялото.
Как се превърнахме от „аз“ в „ние“?
Когато поемем проект, аз съм водещият архитект, но нито една сграда не е дело на един човек. Без останалите колеги в екипа не бихме могли да стигнем от първата идея до разрешението за строеж.
В екипа на A VISION няма случайни хора. Работим заедно всеки ден, познаваме начина си на работа и разчитаме един на друг. Не сме просто специалисти по отделните части на проекта – ние сме истински екип.
Какви проекти искам да правим?
Искаме да живеем в един по-добър свят, обградени от хармония и красота. Вярваме, че като архитекти и инженери имаме ключова роля в създаването на среда, която прави хората по-щастливи. Затова проектираме с мисъл не само за днешния ден, а за това, което искаме да оставим след себе си.
Смятам, че проектите трябва да имат ясна идея и всяко решение да има причина да бъде там.
Харесвам сложните задачи – трудните имоти, ограниченията, противоречивите изисквания. Именно те ме карат да търся повече, да пробвам различни варианти и често водят до най-интересните решения.
Искам A VISION да работи по жилищни и инвестиционни прооекти, без да губим начина, по който работим сега – да мислим за всяка сграда като за лична задача, а не като за поредния проект.